Редакционна статия

 

Автор: Д. Терзииванов, Главен Редактор на Journal of Clinical Medicine

 

Когато през 1886 г. Робърт Луис Стивънсън написва своя знаменит роман „Странният случай с Доктор Джекил и Мистър Хайд”, описващ вътрешния противовес между добро и зло, той едва ли би могъл да предположи колко удачна би била подобна аналогия днес, по отношение на терапевтичните и нежеланите лекарствени реакции/ефекти (НЛР, НЛЕ). В днешно време лекарите се изправят пред очевидно нарастващи по честота и сложност НЛР, поради наличието на по-мощни диагностични инструменти, разкриващи както подозирани, така и нови, редки НЛР.
Основният клиничен проблем, свързан с „безопасната употреба на лекарствата”, се усложнява допълнително след появата на качествено нови терапевтични способи, например био-технологичните лекарства – т.нар „biologicals” (терапевтични моноклонални антитела, mAbs) и методите за усъвършенствани терапии. Научният прогрес в клетъчната и молекулярната биология доведе до развитието на подобни напредничави усъвършенствани терапии като генната терапия, соматичната клетъчна терапия и тъканното инженерство. Новаторството, сложността и техническите специфики на лекарствените продукти за усъвършенствана терапия изискват и приемането на специално пригодени и хармонизирани правила, гарантиращи както високо ниво на здравна защита, така и улесняване достъпа до пазара, насърчаване на конкурентоспособността и обезпечаването на правна сигурност¹. (...)