ТРИ ЛИЦА НА ТИРАНИЯТА
Автор: ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВСофия, 2008 г., Фондация «Комунитас»
Разпространяването на демокрацията по света означава приобщаването на все повече хора към цивилизацията и създаването на условия все повече хора да бъдат щастливи (ако искат, разбира се). Точно това изглеждаше, че се случва в десетилетието след срутването на комунизма, разпадането на СССР и края на Студената война. От началото на ХХІ век обаче този прилив се превърна в отлив.
Все повече страни се превръщат в територии, където няма държава. Все повече от страните, в които има държава, се превръщат в някакъв вид авторитарни или тиранични режими – в места, където властта упражнява жестокост и насилие върху собственото си население. Точно това правят от години Владимир Путин в Русия, Александър Лукашенко в Беларус и Ислам Каримов в Узбекистан.
Няма отстъпка пред самодържците, която да ги убеди да станат порядъчни хора. Напротив, всяко заиграване с тях ги прави по-агресивни, по-нагли, по-жестоки и по-опасни както за своите общества, така и за нас. Само решителното и разчетено за години напред противопоставяне може да прекъсне възхода на тираните, с който ни изненада ХХІ век.