Един кратък поглед отвъд цифрите - в два дни - споделени откъси - като кадри
Сенегал означава от местния диалект на френския език "нашата лодка". Хората там не са много по-различни от хората в България, макар това да звучи абсурдно за мнозина. Децата играят много футбол - защото това е техният шанс да излязат от Африка и да направят бърз скок през класовите разделения - всяко свободно пространство е футболно игрище. Големите им градове се разширяват бързо за сметка на боабабови гори. Хората искат да са здрави и да имат работа. Икономическата сила на западните държави определя контурите на тяхната икономика. Някой сподели - Радвам се, че нямаме петрол - така поне сме в мир. ЕС приоритетно ползва ресурсите на прилежащото им крайбрежие, което довежда до спад на риболовната им индустрия. Определят се като земеделска държава, макар земеобработването им да е на много малки образувания и местните да разчитат на разменни начала. В Сенегал е и остров Горе (Gorée) - популярен като основна отправна точка на робите за Северна Америка, макар историците да оспорват наречената му значимост. Така или иначе е място, което напомня за извършените зверства, а сега е център за местното изкуство. Местните се чудят къде са всички онези китайци, които са в града - Те са много, а са невидими!
Хората, които работят в националната им администрация (поне в здравния сектор), експертите и професионалистите говорят на същия език, на който си общуват световните професионалисти и изглеждат отдадени на това Сенегал да се справи с трудностите. В покрайнините на Дакар, които по стандартите, с които ние боравим, бихме определили като гето, живее средната класа - наред с конете и овцете. Шарени, боси, усмихнати и наблюдаващи. Склерите на много деца носят следите на малария и други болести. Хубави основни пътища около столицата (говоря за асфалта), с нарисувани микробуси, в които се превозват хората, някои висящи и отвън - може би повече за прохлада, отколкото заради липсата на място. Четирима на мотор - вероятно отиват на работа или се връщат оттам. Красиви джамии! Товарите са на главите на хората - изумителен баланс, а децата - по гърбовете на майките си - нещо като модерния слинг, но на гръб. Водата за пиене е мнооого скъпа! По пътя ти предлагат банани, вода, пловоде, лед... Несъмнено всичко наоколо е голям дразнител за сетивата.
Болниците и медицинските центрове са далеч от представата ни за здравно заведение - ниски, едноетажни сгради, малки, с пясъчен двор и няколко боабаба, които пазят сянка на пристигналите в нужда. Вътре, в много семпъл порядък, са основни помощни апаратури - за диагностика. Вълнуват се при появата на ръководителя на антималарийната програма в Сенегал. Овце. Инструкции за предпазване от малария - един от основните бичове на населението в държавата и основно перо, по което се получават помощи в страната. Инструкции за ваксинация по време на бременност. Лекарите с гордост предоставят информация за намаляващите случаи на болни от малария. През последните месеци - 0 смърт от малария.
На път за областта Khombole, Сенегал предлага гледки, които са може би по-близки до образите, които имаме за този толкова далечен в представите ни свят. Пустош, прах и големи красиви боабаби с висящи като маймуни плодове. На път сме за едно село, в което маларията е унищожена. Каква е изненадата ми, когато пристигаме на едно място извън огражденията на селото пълно с хора. Това е денят, когато ставам на 30 г. По средата на пясъка са постлани големи красиви килими. Микрофони, усилвател, колони, захранени от акумулатори. Около тях - в П-образна форма са подредени столове. На едната страна са жените и децата - пълнят окото с цветове и усмивки. Дори и в толкова малко общество се вижда толерантността на вероизповеданието (може би силно казано - при положение, че почти всички са мюсюлмани) - децата и жените сами избират дали да са забрадени или не. Мъжете са в другия край. Нашата делегация е на почетен диван. Все пак там е шефът на отдела за борба с маларията! И започва разказът на един човек, който създава необходимия ред в собственото си село и в съседните 28 села, необходим за предпазване от малария - информация, хигиена, предпазни мрежи за леглата и взаимен фонд, за да могат да реагират бързо, в случай че някой се разболее. Всичко започва, когато дъщеря му умира и той разбира, че маларията е лечимо заболяване и човек може да се предпази от него. Следва трогателно представление на децата - отразяващо невежеството и предразсъдъците на хората - повярвайте - толкова близък разказ и до нашата действителност в множество малки населени места. Когато си болен, не му бай, а отиди на лекар!...
Тези хора може би за пръв път виждаха бял човек. За първи път през тези 2-3 дни се почувствах различна. Помолих ги да ми покажат селото си и къде живеят. Първото впечатление е - скромност. С колко малко може да живее човек! Забравили сме. Стая с легло - с противокомарна мрежа - и скрин. Малки едноетажни къщи с по 2-3 стаи. Козите изглежда, че са навсякъде. Лазаретът е извън оградата. Беше един голям празник! Празник за това, че усилията им са резултатни и че служат за пример! Празник за децата, защото играха чудесно и защото имаше камера, с която те се забавляваха много! Не бих казала, че техниката им е непозната.
Много размисли поражда подобно преживяване. Може би всяко велико дело започва с много лична история!
И си спомням началото на една чаровна книга "Светът на Софи" - "...единственото нещо, което ни е необходимо, за да станем добри философи, е способността да се учудваме..."
През погледа на Искра Джанабетска-Кавалджиева и камерата на Христо Дачев
