BG  |  EN
Начало ››› Дейности ››› Списание JCM ››› JCM - електронно издание ››› JCM том 1, бр. 1, 2008 ››› ПРИЛОЖЕНИЯ НА МЕТОДА МОНТЕ КАРЛО В КЛИНИЧНАТА ФАРМАКОЛОГИЯ И ТЕРАПИЯ. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, КОИТО ПРЕДОСТАВЯТ МОНТЕ КАРЛО СИМУЛАЦИИТЕ В ЛЕКАРСТВЕНОТО ФЕНОТИПИЗИРАНЕ

Съдържание:

ПРИЛОЖЕНИЯ НА МЕТОДА МОНТЕ КАРЛО В КЛИНИЧНАТА ФАРМАКОЛОГИЯ И ТЕРАПИЯ. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, КОИТО ПРЕДОСТАВЯТ МОНТЕ КАРЛО СИМУЛАЦИИТЕ В ЛЕКАРСТВЕНОТО ФЕНОТИПИЗИРАНЕ

Оригинална статия
 
Автори: Д. Терзииванов, К. Божинова
Клиника на клиничната фармакология и фармакокинетика, Университетска болница “Св. Иван Рилски”
 
Автор за контакт: Д. Терзииванов, Университетска болница “Св. Иван Рилски”, бул. “Акад. Иван Гешов” №15, 1431 София, email: terziiv@yahoo.com,
тел. + 359 2 9522293
 
Ключови думи: симулации с метода “Монте Карло” и лекарствено фенотипизиране; кофеин; CYP1A2; популационен фармакокинетичен модел
 
Резюме 
Методът Монте Карло симулации (MC), като стохастичен подход, е метод за трансформиране на непроизволни проблеми в произволни форми за улесняване на тяхното решение чрез статистически модели на виртуален набор от данни. Представен е преглед на приложението на метода MC в клиничната фармакология и терапия и в лекарствените разработки. Разкриват се нови хоризонти за прилагане на непараметричен популационен фармакокинетичен (ФК) анализ с техниката на Монте Карло симулации в лекaрственото фенотипизиране на активността на CYP1A2 в група MC симулирани лица, основани на наши вече публикувани данни. Непараметричният популационен ФК анализ осигурява убедителни данни относно тримодалното разпределение на активността на CYP1A2 в тази популация от 250 MC симулирани лица. Резултатите недвусмислено подкрепят нашите предишни данни, извлечени от реални клинични проби с 34 индивида от кавказка раса в нероднинска връзка, които рядко бяха тествани (по 2 произволни проби на човек). Всеки клъстер (“висок”, “среден”, и “нисък”) е с нормално разпределение на активността на CYP1A2. Очевидно, в никаква клинична обстановка не е възможно да се изпробват произволно 250 лица съгласно тестовата схема с 10 времеви точки. Тези резултати разкриват изключителната полза от Монте Карло симулациите в лекарственото фенотипизиране, когато се работи с данни от клинични данни, които по своето естество са ограничени и рядко разпределени.
<<< цялата статия в PDF формат