Редакционна статия

 

Автор: Д. Терзииванов, главен редактор на JCM

 

Отдавна процесът обучавам (уча) и научавам (придобивам знания и умения) е изгубил еднопосочния си характер, т.е. от учителя към ученика. Този, който учи, също се учи, т.е. научава нещо от ученика си като обратна връзка, и коригира, и адаптира както уменията си да учи, т.е. да предоставя по разбираем начин преподаваната материя, така и да преценява оптималното количество на преподаваното знание (информация), момент много съществен, когато световната информационна експанзия отдавна вече не е феномен, а самоускоряващ се процес на всекидневно натрупване на нови знания. И ако навремето Песталоци е можел да обоснове процеса на обучение и мотивацията за образоване с известната си концепция за четирите сфери⁵, днес този процес е силно усложнен, въпреки че концепцията на Песталоци остава да е в сила като отправна точка. Оформиха се нови области на знанието, като психология на обучението и когнитивна психология, чийто предмет в частност е изучаване на процеса как този, който се учи, напр. студентите, научават преподаваното знание, как го възприемат и разбират, как го запаметяват и осмислят, как след това го прилагат при (раз)решаване на конкретни проблеми от практиката (реалния живот). (...)