BG  |  EN
Начало ››› Дейности ››› Списание JCM ››› JCM - електронно издание ››› JCM том 4, бр. 2, 2011 ››› ВРЕМЕВИ ПАРАДОКС ПРИ ПЪРВИЧНА ПРОФИЛАКТИКА С ИМПЛАНТИРУЕМ КАРДИОВЕРТЕР ДЕФИБРИЛАТОР (ICD) ПРИ ПАЦИЕНТИ СЛЕД МИОКАРДЕН ИНФАРКТ

Съдържание:

ВРЕМЕВИ ПАРАДОКС ПРИ ПЪРВИЧНА ПРОФИЛАКТИКА С ИМПЛАНТИРУЕМ КАРДИОВЕРТЕР ДЕФИБРИЛАТОР (ICD) ПРИ ПАЦИЕНТИ СЛЕД МИОКАРДЕН ИНФАРКТ

Обзорна статия
 
Автори: С. Куртев, С. Йовев‚ Ю. Джоргова
СБАЛССЗ „Света Екатерина“ София, Отделение по електрокардиостимулация и електрофизиология. 
 
Адрес за кореспонденция: С. Куртев, СБАЛССЗ „Света Екатерина“ – София, Отделение по електрокардиостимулация и електрофизиология, бул. „Пенчо Славейков“ №52А, каб. 11, e-mail: svetlyo.kurtev@gmail.com
 
Ключови думи: имплантируем кардиовертер дефибрилатор (ICD), миокарден инфаркт, исхемична кардиомиопатия, внезапна сърдечна смърт (ВСС)
 
Резюме
Ползата относно смъртността на имплантируемите кардиовертер дефибрилатори (ICD) при пациенти, оцелели след сърдечен арест или са с висок риск за сърдечен арест е добре известна. Фактът, че ICD подобрява преживяемостта при пациенти с понижена фракация на изтласкване след миокарден инфаркт (МИ), доведе до драматично покачване на броя на имплантираните ICD-та в световен мащаб. Незвисимо от многобройните доказателства за огромната клинична полза на ICD за превенция на внезапната сърдечна смърт (ВСС), въпросите за селектирането на подходящите пациенти и времето за имплантация на ICD остават не напълно изяснени. Парадоксално, имплантацията на ICD през първите 40 дни след МИ не удължава живота.