Case Report

 

Автори: В. Лазаров, Б. Делийска
Клиника по нефрология, УМБАЛ ”Царица Йоанна - ИСУЛ” – София

 

Адрес за кореспонденция: В. Лазаров, Клиника по нефрология, УМБАЛ “Царица Иоанна - ИСУЛ”, ул. ”Бяло море” №8, София,
e-mail: valentin.lazarov@yahoo.com

 

Ключови думи: нефрозен синдром, насложен полулунен гломерулонефрит

 

Резюме

Представяме пациент на 42 години, който има биопсично доказан ИгМ - мезангиопролиферативен гломерулонефрит, като израз на ИНС през 1998 г. Патогенетичното лечение постига ремисия, която продължава 3 години. Във връзка с рецидив на нефрозния синдром през 2002 г., е направена контролна бъбречна биопсия, която не показва динамика на морфологичните изменения. Отново е провеждано патогенетично лечение до 2004 г. и е постигната ремисия, която продължава до началото на 2009 г. Без ясна причина се установява покачване на серумния креатинин до 149 μmol/l. Установена е и протеинурия до 3.9 g/24h и еритроцитурия. Приложен е пулс с Endoxan и курс с Heparin. Въпреки приложеното лечение, стойностите на креатинина продължават да нарастват и през м. април 2009 г. креатининът достига 240 μmol/l. Направена е трета бъбречна биопсия. Отчетено е напредване на склеротичните промени в гломерулния апарат и в интерстициума. Установи се и наличие на едно глобално полулуние от изброени 10 гломерула. Тази находка даде основание да се подозира по-тежък имунологичен конфликт. Приложи се отново пулс с Methylprednisolon и Heparin, продължени с конвенционални дози Dehydrocortison по схема и 6 месеца Heparin 2х5000Е субкутанно. Бъбречната функция значително се подобри, креатининът спадна и трайно остана в границите между 125 и 133 μmol/l.
Важното в случая е да се подчертае, че при бързо влошаване на бъбречната функция и при липса на противпоказания трябва своевременно да се направи ПББ, поради съществуването на възможността да се установи наличие на насложен полулунен гломерулонефрит и/или некротизиращ васкулит. Да се изследва наличието на ABM-антинела и ANCA-антитела. Получените резултати биха позволили да се адаптира по-добре патогенетичното лечение.