Оригинална статия

 

Автори: А. Тимев, Д. Орманов, П. Димитров, В. Василев, М. Георгиев, К. Янев, С. Кирилов, П. Симеонов, П. Панчев

 

Адрес за кореспонденция: А. Тимев, Клиника по урология, бул „Г. Софийски” 1, София - 1000, тел. +359889236887, e-mail a.timev@gmail.com

 

Ключови думи: прости бъбречни кисти, перкутанна аспирация, ехографски контрол, кистичен рецидив

 

Резюме
Цели: Целта на настоящото проучване е да се докладва нашият опит с тази методика, да се оценят постигнатите резултати и внимателно да се прецизират показанията й за прилагане в съвременната урологична практика.
Материали и методи: За период от две години (2008 год. и 2009 год.) бяха извършени 22 перкутанни аспирации на прости бъбречни кисти под ехографски контрол. Средната възраст на пациентите, включени в проучването, е 58 год. (от 36 до 80 г.), 10 мъже (45%) и 12 жени (55%). В 6 (27%) от случаите солитарните кисти бяха с дясна локализация, а в останалите 16 (73%) – с лява. Диагнозата бе поставяна единствено посредством ехографско изследване.
Резултати: При всички пациенти перкутанната пункция бе извършена под ехографски контрол до пълно ретрахиране на кистичната стена и резидуално съдържимо с обем (измерен ехографски) до под 10 мл. В нито един случай не настъпиха усложнения, както по време на манипуацията, така и в ранния следоперативен период. Във всички случаи кистичното съдържимо бе изпратено за микробиологично и цитологично изследване, които не показаха патологична находка. Средният период на проследяване на пациентите бе от 6 до 20 месеца (средно 14 месеца). Липса на кистичен рецидив бе налице само при един от нашите пациенти (4.5%).
Заключение: Перкутанната аспирация на прости бъбречни кисти под ехографски контрол е минимално инвазивна методика, лесно приложима в клиничната практика и свързана с минимален процент усложнения, което я прави безопасна и добре понасяна от пациентите. Постигнатите с нея резултати в дългосрочен порядък обаче са незадоволителни, което оставя дискутабилен въпроса за приложението й в съвременната урологична практика при наличието на други по-ефективни терапевтични алтернативи.