Редакционна статия

 

Автор: Д. Терзииванов, главен редактор на JCM

 

Пол Ерлих, създателят на химиотерапията (термин въведен от него), достига до прозрението за „магическия куршум“, работейки в областта на автоимунитета и имунотерапията. Анализирайки необичайно високата избирателност на антителата по отношение съответстващия им антиген, Ерлих предлага интерпретация на имунологичния процес, според която антигенът има две различни една от друга групи или домени – хаптофор и токсофил, а клетките на млекопитаещите притежават „странични вериги”, съдържащи рецептори. Тези рецептори представляват сами по себе си групи или участъци, комплементарни на хаптофорите, поради което ги захващат и фиксират подобно на котва. Според Ерлих тази система сама по себе си не е увреждаща клетките, но в резултат на такова съединение токсофилната група се сближава с клетката и може да я увреди. Ерлих е считал, че нормалната функция на клетъчните рецептори се изразява в участието им във фиксиране молекулите на хранителните вещества и клетъчното дишане (по Альберт Э, 1971)1. Тази своя имунологична хипотеза Ерлих прилага, за да обясни механизма на действие на химически молекули, които притежават химиотерапевтични свойства като салварсан. Нещо повече, Ерлих за първи път наблюдава, описва и дава научно обяснение, базирано на лабораторни експерименти, на явлението описано тогава като устойчивост към лекарствените вещества, което сега наричаме лекарствена резистентност. (...)